автор: miglena

Магьосниците одухотворяват
Слънцето, Луната, Звездите.
Всички Стихии са техни.
И могат да ги подаряват!
С магията са най-богатите.

Молитвено призовавам духовете на
Въздуха, Огъня, Водата, Земята.
Усещам как ми даряват жизненост,
за да им дарявам... живот.
Отправям взор към Небето.
Но къде е то? Какво е?
Което не е било, не е,
и никога не ще бъде, е

НЕ - БЕ

Луната пък е безкраен извор
на поетическо вдъхновение...
И мен не ме подминава :)))

Самотна пейка:
във детската площадка за игра.
Фея, играеща си на жена.
Неистова мечта: да улови Луната...
през деня.
Слънчев дух:
бродещ между небето и града.
Светлина, отразена в сенките
на хора и безплътни горски...
същества.
Миг магия:
и Слънчевият дух създава
невъобразима Огнена Луна.
Подарък за Феята, даряваща...
чудеса.
А пейката:
вече не е същата.
Пред Лунното лице
и Слънчевата дъга
няма никога да е сама.

Не се чувствам сама
когато одухотворявам света.
Претворявам го от сътворението му
до... безпределността.
Мога да създавам отново
и миналото, и бъдещето си.
При това - тук и сега.
Възможно е.
Това е магическото измерение
където фантазия и въображение
сътворяват видими образи
на невидимото, неназованото...

Имам свое магическо заклинание:

О - ДУХ - О - ТВОРИ СВЕТА