автор: marmalad

на едно любимо цвете -bjorna

Какво бъдеще има нашата малка поезия
върху нацупени чаршафи
Тя е повече жълта
отколкото мойте завеси
и трудно се глади
Когато се разбиеш в гардероба –
дрехите изпадат на мига

Какво бъдеще има нашата малка поезия
която пътува кръвта си
Тя е малкото жълто петно
пропътувало всяка памучна материя
и грижовно заритото руно
в съмнителен пясъчник

Какво бъдеще има нашата малка поезия
която няма никакво
намерение да си измие зъбите
Тя е точно стрелата в мишена без всякакво значение
и дано поне си отвори устата
за да й почистят зъбният камък.
Обаче ти имаш такава усмивка, че.