автор: jonkata

Тъжните хора се нараняват лесно. Mечтите им също. Често са самотни, а пътят им – дълъг – изранява краката.
Колко му е да се почувстват изоставени и да загубят опора. А изоставените мечти са като изоставените хора. Последното от което се нуждаят в такъв момент, са остро камъче или парче стъкло в ходилата, без да броим динените кори.

Вярно, обувките отвеждат булката, ведно с мечтите й, право под властта на нейния жених, но без тях няма волност и свобода, защото робът ходи бос.

Аз свалям обувките на мечтите си само когато моля за опрощение на греховете си. От уважение към светостта на храма!