автор: vasildinkov

Иван живееше в един град който се наричаше Скорундия.
Града беше населен предимно с чуждопланетяни от други съзвездия а иван беше роден 3015 година, майка му и баща му бяха дошли да търсят препитание на тази новооткрита планета
преди 45 години. Планетата се казваше Зарануган, открита в близкато столетие. Отначало никой не възлагаше надежди за тази частица от космоса, но в повечето случаи се случва това което не очакваме.Беше открито голямо находище на минерала Скорак, от там беше дошло и името на града.В началото беше населен с стотина новодошли, но после след разработването на находището броя на населението рязко се увеличи.Планетата беше добре снабдена с кислород, имаще същества които го произвеждаха,отдавна бяха минали времената в които се опитваха да снабдяват планетите с кислород.Това излизаше доста скъпо а и след няколкото вълни от масова смърт по различни новозаселени планети, заради отказа
на машините за производство му.Изобщо имаше работа за всички, имаха добри доходи.Но като цяло беше скучно, затова всеки си измисляше различни забавления, за разнообразяване на ежедневието. Едно от тези забавления беше машината за раделяне на съзнанието. Тя беше наскоро открита и малко хора я бяха изпробвали. Казваха че преживяването било невероятно, нещо като да имаш възможност да си на две места едновременно по едно и също време. Това според основни закони беше невъзможо, но с таБудката, бузи машина беше постигната една мечта,да се пътува във времето, нещо като транспортация,но едната част от тебе
оставаше на същото място и продължаваше да живее нормалния си живот, без да забелязва съществуването на другата. Което беше доста интересно за жителите на тази планета, поради скучкия живот който водеха. И така Иван се реши да опита новото изаобретение, просто така за забавление. Стана сутринта рано за да може да си запази ред на опашката от чакащи пред павилиона за забава. Нареди се на опашката и зачака,към 13 часа дойде и неговия ред. Влезе в будка плати си таксата от 200 гига дадоха му списък с места за посещение Иван си избра планетата Ядарак, имаше и брошура за подробности около нейните обитатели, но нямаше време да ги чете,подписа един формуляр и влезе в металната кабина. Вътре имаше някакво пособие от огледала и лещи.Вратата се затвори и светлината угасна след което приспособлението засвятка със синя светлина някава метална топка се завъртя около оста си,всичко продължи няколко секунди,след което осветлението отново се включи и Иван излезе от кабината. Запъти се към сградата в която живееше. Тя беше доста странна за нашите представи. Нямаше основи а като, че ли висеше във въздуха, това беше нова технология на градеж, наричаше се безтегловна три векторна технология. След като подаде сигнал с карта си, асансьора се спусна от сградата Иван се качи, подаде звукова команда и асансьора и той го закара точно в неговия апартамент.Новите асансьори имаха възможност да се предвижват и по коридорите улеснявайки населяващите сградата. След като се нахрани започна да чете брошурата, дадена му в увеселителната будка. Оказа се, че планетат не е много дружелюбна. Беше населена от ниско интелигентни същества които често се убиваха и обичаха да убиват, долу с дребен шрифт пишеше, че увеселителната будка не носи отговорност за пренесеното съзнание и поставяйки подписа си клиента я освобождава от отговорност. Което не се хареса много на Иван.Все пак беше посочена и 1% смъртност, което за него не беше несъществен факт. Излезе вечерта с приятели малко да се разсее. Пиеха някаква напитка със странното име Лоако, беше с леко горчив сладникав вкус, в началото беше сладко а после силно горчиво. Внезапна болка почувства в корема си, Иван помисли че нещо и има на тази напитка, след което започна да кашля и да плюе кръв, последните му думи бяха - Машината,машината....
Така се случваше понякога, не винаги интересните неща са безопасни.
Между другото след като се върнеше часта от другото съзнание, посетилите будката си спомняха за неща които бяха преживели с другото си съзнание, но след много смъртни случаи будката беше затворена завинаги.....едва ли....