автор: bROkO

обратно във блатото,
едно познато
усещане,
че някъде
е станала грешка.

аз съм тук,
никога друг,
никога
поне малко
различен,
тук
всеки на всеки
прилича.

тук ние работим
и се усмихваме,
но само със устни
има кой да ни води,
но какво ни прихвана,
та станахме зли?

или не точно зли.
по-скоро делнично-лоши,
със стъклени очи
и облечени пошло.

отмятаме работа,
отмятаме време
я ме попитай
за най-тежкото бреме -

къде да тегля чертата,
да бъда ли аз,
или да взимам заплата?

а ти
разпознаваш ли
в тъмното
още своя любовник?
той е
твой.
преди да звънне
часовника.