автор: Kaliopa

Аз не мога без тебе, Море,
пак се връщам отново при тебе-
ти си дом за духа ми, скроен
да е волен и синьо-безбрежен.

Щом се върна от път уморена,
търся пътя към залива
в твоя прозорец лазурно зелен
да се огледам,
да изпратим с теб залеза...

И обичам те бурно дори
развълнувано - пяна и плясък
търся твоите остри скали,
шляпам безгрижно по мокрия пясък.

С теб не мога да се разделя
пак се връщам при рибното ято
с шепи да гребна жива вода
да поседна до топлото Лято.

И ако днес да съм далеч,
пак при тебе съм наполовина
драскам си с молива (все риби-меч) ,
слушам ти шепота с раковина.

С тебе винаги съм на "ти"
срещам твоите длани солени
стар приятел здрависвам, нали ?
И нехая, че не си до колене.

Аз не мога без тебе, Море,
И компасът ми - Невероятно !
Не е с посоки четири...
... Две !
Към Морето или обратно...