автор: Rimoza

Как искам залеза да изтрием,
горчивия спомен на екс да изпием,
нектар от прошка в чашите да налеем,
и песен за изгрев нов да запеем.
Защо да крия, никак не обичам,
азбуката на нелюбовта да сричам,
да отлитат дните - самотни птици,
без слънце орисани от облачни жрици.
Обичам да ме гледаш с искащи очи,
и бял пожар в кръвта ми да палиш ти,
обичам да мечтая как галиш ме с ръце,
как бие камбанено в теб моето сърце,
как с влюбени устни целуваш ме ти,
и вълшебна музика олтарено звучи,
как усмихната луна в небето се ражда,
и болката в мен, в радост преражда.