автор: gumbert

Не се препоръчва за лица под 16 г.
След феноменалния успех на първия опит, в близост до изложбения комплекс при Порт де Шампер бе отворен втори порнографски видеосалон. Едва бях излязал на еспланадата, когато някаква млада жена, чиято външност въобще не можах да запомня, ми пъхна в ръцете брошура. Тъкмо щях да я заговоря, но тя вече се бе присъединила към малка група протестиращи, които танцуваха на място за да се стоплят, всеки от тях с куп брошури в ръката. На брошурата имаше огромно заглавие: „Какво търсиш тук?” Изложбеният комплекс е разположен под земята. Насред грамадното пусто пространство се раздава тихото бучене на двата ескалатора. По ескалаторите се спускат мъже – сами или на малки компании. Всичко това напомня повече голям търговски център отколкото храм на разврата. Слизам няколко стъпала надолу по стълбата и вдигам от земята захвърления от някого каталог. Това е каталог с предложения на фирма «Карго ВПС», която разпраща по пощата касети с филми категория X. Наистина, какво ли търся тук?
На връщане, в метрото, в очакване на влака, се зачитам в брошурата. «Порнографията води до загниване на мозъка», – твърди тя и подкрепя това твърдение със следните аргументи. В домовете на всички престъпници на сексуална почва – изнасилвачи, педофили и пр. откриват касети с порно филми. «Както показват изследванията на учените», многократното гледане на порнофилми води до заличаване границата между фантазията и реалността, улеснява прехода от желанието към действието и в същото време лишава от способността за получаване на удоволствие от „традиционния секс”.
«Е, какво ще кажете за това?» – изведнъж дочух аз. Пред мен стоеше млад човек с късо подстригани коси и умно, нервно лице. Влакът пристигна, и това ми даде време да се съвзема от почудата. Дълги години вървях аз по улицата и си мислех: кога най-сетне някой ще ме заговори не само за да ми поиска пари. И ето че дългоочакваният ден настъпи. За това беше необходимо да бъде открит вторият порнографски видео салон.
За малко да го взема за борец против порнографията, но се оказа че греша. Той беше посетил видео салона. Но онова, което беше видял там, не му бе харесало. «Там имаше само мъже … и в очите на всички имаше някакъв бяс». Забелязал съм, че желанията често изкривяват човешкото лице, сякаш от бяс. Не, това и той го знае, той има в предвид не лудостта на желанието, а истинската лудост. «Оказах се между хора … (изглеждаше, че този спомен го измъчва) наоколо касети с изнасилвания, сцени на измъчване … те бяха толкова възбудени, всички тези погледи, тази атмосфера… Това беше …» Слушам го, чакам, какво друго ще каже по-нататък. «Според мен, това няма да свърши добре», – заключава той изведнъж, преди да слезе на гара «Опера».
Измина доста време. И ето че веднъж ми попадна под ръка каталогът на «Карго ВПС». Анотацията към филма «Содом за младоци» ни обещава «франкфуртски кренвирши в малка дупчица, мацка, натъпкана с равиоли, чукане в доматен сос». А ето и «Братя Еяк № 6»: «Роко, специалист по задници, обръснати блондинки, влажни брюнетки, Роко превръща ануса във вулкан, за да изхвърли в него горещата си лава». Но анотацията към «Изнасилените проститутки» просто трябва да бъде приведена изцяло: «Пет великолепни проститутки попадат в лапите на садисти, които ги пребиват, изнасилват, подлагат на анален секс. Напразно те се съпротивляват, пускайки в действие своите нокти; върху тях се стоварва градушка от удари, те ще бъдат превърнати в жива тоалетна чиния». И така нататък, шестдесет страници в същия този дух. Признавам си, не бях готов за това. За първи път в живота си почувствах нещо като симпатия към американските феминистки. Преди няколко години научих за новото модерно течение – траш и от глупост реших, че става дума за усвояване на някакъв нов пазарен сегмент. И всичко поради това, че бях зациклил върху икономиката, както на следващия ден ми обясни моята приятелка Анжел, автор на дисертацията за мимикрията при влечугите. А всъщност корените на това явление са много по-дълбоки. «За да утвърди своята мъжка сила, – воинственно заявяваше тя, – на мъжа вече не му стига само обикновеното съвкупление. Та нали той знае, постоянно усеща, че неговите достойнства постоянно се оценяват и сравняват с тези на останалите мъже. За да забрави това неприятно усещане, той вече има нужда да бие, да унижава партньорката си, да й се подиграва, да вижда, че тя изцяло е под негова власт. Впрочем, – с усмивка завършва тя, – в последно време същото явление започна да се наблюдава и при жените».
«Което значи, че с всички нас е свършено», – казвам аз след минута размисъл. Именно, съгласява се тя. По всичко изглежда, че е точно така.