автор: Freya

Прегърни ме, за да се превърна
в капка дъжд, заспала във окото ти,
да покълна като бяло зърно,
да се стичам по гърба ти. Потен
и задъхан дишай в мене,
докато се заплета в косата ти
и в ръцете ти притихна разтопена
във хербарийно очакване на лятото –
после в твойте длани ще възкръсна;
като в първи и последен бряг
в теб ще впия корени и устни,
за да не посмееш да избягаш,
аз – да не посмея да те пусна.
Само малко нежност ми е нужна,
мъничко, преди да стане късно...

Прегърни ме. За да ме излъжеш.