В огнен блясък вечерта пламти.
Щурците в хор разбъркан свирят.
Сред спомените ранни аз те диря –
замина си, но тях остави ти.
Защо не ги взема със себе си?
Нима остави ги при мен в залог,
че някога, случайно и без срок,
за тях, все пак, ще ме потърсиш?!