автор: kumeca

Събудена от моя тих копнеж,
очи отваряш в мрака и ме търсиш,
но аз не съм все същия младеж –
сребро в косите времето поръси.

И изтъка по моето чело
килима на годините отминали.
Втъка това, което е било –
отне, което сме си имали.

Но ни остави същите сърца
и в тях, стаена, любовта не гасне.
Повехнали са нашите лица,
а чувството все още е прекрасно.