автор: railleuse

И не се скривам и зад клепачите
Тъжно е,
защото отвъд вече липсва уютност
Изглежда ли скришно - не знам…
Мога само да давя тъгата си…
Твърде дълго
Докато изтощена, притворя очите безпътни
и я оставя да ме удави. Ти също си сам и,
надявам се, си усетил, че "самота"
не е само избор на самобитност
А понякога сляп коридор в лабринта…
Не ме оставяй да се самозалъгвам!
Но и не ме убивай със страх!
Вече почти стигнах до финта,
с който елегантно свалям шапка
и признавам: Съдба,
ти си най-чаровната кривогледница!
И макар да повтарям това
тъй отдавна във себе си тихо,
ти… не си тръгвай… В тази поледица,
в която се пада зловещо, се и лети!
Кой да ти каже струва ли си…
Просто, затваряш очи
след безкрайно и често безплодно чепкане
... и политаш
Сега, преглътни въпроса си
Както аз - всеки твой отговор
Искам само да те прегърна със миг
за цялата вечност отплащащ се
"Казах много. И нищо. И всичко."