автор: Gorqsht_snqg

Не питай на колко надежди
душата си сам приковавах!
Kак живях сред потоп-неизбежност
и какво ми е струвала вярата

в чудеса и във хора! Не питай
толкоз ризи защо съм раздал
от гърба на сърцето си-скитник
без да има то нито една;

как горчивия бич на самотност
издълбал е до дъно очите ми!
И кръста ми - сляпата гордост
как премазал е мойто "обичам те"!

Не, не питай! Прости за греха,
че теб да заслужа не мога...
Целуни ме с една тишина
пред Голготата - твоето сбогом.