автор: bez_grim

Постла покривка. Маса подреди.
Запали свещите със своя поглед.
И апетитът ми ме проследи...
Фантазията литна в нежен полет!

Сервира ми и вилица и нож,
салфетка бяла приюти във скута
и обеща ми дълга сита нощ
и на желания покой уюта.

А сготвеното ястие от теб
с ръцете си пред мен самата сложи.
Във питието - много малко лед;
и за след час десерта ми отложи.

Покани ме сама да продължа
и се почувствах сякаш правя чудо :
ефирна, а пък всъщност да тежа;
разумна, а пък всъщност в тиха лудост.

Започнах плахо с лявата ръка,
но ти събуди бързо смелостта ми
и ме подкани просто ей така -
както си знам - така да се нахраня.

Тогава огладняла и без срам
поисках всичко , всичко да си взема
и без да мисля за калории на грам
разгулно аз вечерята поемах!

И жадна пих и глътки не броих,
и още исках , още да си вкусвам ;
и тайно хапчици си заделих,
с които утре сутрин да закусвам.

Каква вечеря с жива мъжка плът!
Нахрани ме разкошно до насита!
Сега се чувствам като никой път
отпусната, а не на топка свита.

Ще огладнея и ще дойда пак
да си поискам същата вечеря.
Когато падне утрешния мрак
сготвИ за мен , тъй както сготви вчера!