Помията на живота ни засипа ,
подобно на сметище камийон
за нас беше изненада това което ,
ни се случи всички знаеха , но никой
не смееше да спомене
къде от страх къде от завист
нали бяха преживели това
защо другите не бъдат засипани с тази воняща
мизерия , нима трябваше да повтяряме грешките на
предишните
но от тяхната завист
си патехме искаха наново да преживеем
тяхната воняща съдба ..........