Ти бе животът
на цялото ми същество.
Ти бе пътят ми
през стъмнини и драки.
Ти бе слънцето за мен
във облачните дни.
Ти бе огънят
в сърцето ми ранено.
Сега те няма...
Отиде си!
Не усещам, че живея.
Блуждая в нищото.
Всичко е безпътица
и улици без изход.
Слънцето го няма,
натежало мрачното небе.
Огънят в сърцето ми угасна,
дори искрица не остана.
Безсънни нощи давя
в сълзи горчиви.
Самотно се въртя
в студеното легло.
Липсват ми
прегръдките горещи,
и страстта
на топлото ти тяло.
Щастлив ли си сега?
Не вярвам!
Подвластен си
на страховете си.
А уж си мъж
и трябва да си силен.
Любовта ли
те изплаши толкова?
Или ревността ти
те влудява?
Не можеш да повярваш
на жената,
която те обича
истински.
За мене ти си всичко,
за теб живота си бих дала.
Но типам се:
Дали го заслужаваш?
И ти си сам,
и сигурно страдаш.
Обичаш ме
по своему.
Но нямаш вяра,
че ти единствен си
за мене, и аз за друг
не бих мечтала.
Сполай ти!
Бъди щастлив със друга!
Дано откриеш
радостта в живота!
И на раздяла -
един съвет от мене:
Обичай я!
Недей я наранява!