автор: jonkata

За дупките и хората или пречки по пътя


Знаете ли какво е нужно на едно решение, за да бъде твърдо? Изпитания! И ако не омекне още при първия сблъсък с чуждите интереси, значи е твърдичко, но ако издържи и останалите n – значи е твърдо.
Скоро след като четиримата тръгнаха, Пандал изчезна за миг, после за няколко мига, и в края, на изминалите мигове, се оказа на дъното на голям капан за мечки.
Докато Бежок, Ринпал и Тунпал се въртяха около собствените си оси, за да не загубят и себе си, Пандал тихичко подвикна:
– Помооощ, помооооощ…
Защо тихичко ли? Защото беше умно мече и не рискуваше да включи, и допълнителните защити, и аларми на капана.
Ринпал чу тихия зов и се отзова, и той тихичко:
– Ще помогнаааа, но на когоооо?
– На мечето Пандааааал – отговори тихият зов.
– Не могаааа – завърза тих разговор зайчето.
– Защооооо? – попита мечето.
– Защото моят приятел Пандал пропадна в дън земя – обясни дългоухият.
– Да де, ама тази дън земя има дъно, но няма таван и падналото мече може да бъде спасено.
– Къде й е таванът? – обади се конструкторският дух на зайчето.
– Ринпаааал – накрая на тихото си и съобразяващо търпение, изрева Пандал – извади ме от тази дупка и ще ти го покажа!
Приятелите му се пощураха, кой как можа и дори както не можа, поради връхлетялото ги притеснение, и накрая Ринпал реши, и нареди:
– Бежок, ти тръгваш натам (и посочи запад), а ние с Пандал на там (и посочи изток).
– Защо аз съм сам? – попита таралежа.
– Защото Тунпал е дама и е опасно да върви сама, а и ти не можеш да я защитиш дори от едно мече – авторитетно и с тон, нетърпящ възражение, каза Ринпал.
Речено – сторено. Животните тръгнаха в тяхното си на там, а Пандал се замисли за живота, приятелството и дълбоките, и студени дупки.
Когато се отдалечи от другите двама, Бежок се сви на кълбо, таралежовата му кожа настръхна и се замисли. И той знаеше, че мисълта е по–бърза и от най–бързите заешки крачета.
– Господине, бихте ли се поместили малко, легнал сте точно пред входа на къщата ми? – попита една малка сива мишка с черно колелце на главата.
Бежок се сепна, най-вече, от учтивата молба на деликатеса. С едва доловимо движение той затисна опашлето на мишлето и след това се отмести встрани от входа, точно както беше помолен.
– Ако ми освободите и опашката, ще се скрия от погледа ви с благодарност – пропя обектът с извънземно поведение и колелце на главата.
– Моите почитания, прелюбезна, аз ще Ви бъда дваж по-благодарен, след като Ви изям – в същия благ тон отговори таралежът.
– Разбирам, но аз съм компютърна мишка и уверявам ви нямам нито едно от достойнствата на вашите хранителни обекти.
– Като не ставате за храна, уважаема, за какво ставате тогава?
– Аз съм секретарка на Главния Медиатор на Всевъзможните Спасители.
– Вашият медиатор може ли да спаси моя приятел, мечето Пандал?
– В каква каша е попаднал пак бедния Пандал?
– А, не в каша, той падна е една дълбока дупка.
– Бъдете така добър да освободите опашката ми и да ме последвате.