автор: shemet

Улезнааме начи у Ивропъ
и адна муа ми бръмна...
Нещо май че зе да хлопа
що у Брюксел да не дзвънна!

Сакам язе да попитам,
там ония ора -
я ли наще да ги сритам
и’л они ше ги затворат.

Оти там отидоа айдуци
дека тук краднаа...
Там си джиткат с лъскави папуци,
а па тук стандарто ни ритнаа!

Мани ми шопаро Стефан,
де’т кръстих на оня
оди куту склефан
и заглежда се по коня...

А па коньо ми е женски
и кръстил съм га Христина.
Не е кръфта му куту немцка,
ама се проюснал за двамина!

Кво да праа - да ги питам,
оти я съм залуднАл,
по баиро цъл дън скитам
и за туй съм са фанАл...

Бре животните му мръсни,
пощръклели начи...
За стопанин мъ не бръснат
и ше зема да откача!

К’а ги кръстих на ония,
и обърнаа си нрава
Колко номера ми веке свиа -
ма со ножо ше да ги опраа!

То добитако куту човеко –
куту земе да са изоглави,
нема вече с него леко –
само заколение ще го оправи!

Те това ше им оратим –
белким моем а са разбирем...
Джелатите ли там да пратим
или пак от них ше мрем?!!