 |    Познаваш ли света на самотата?
Познаваш ли света на самотата -
да си от обществото изоставен:
там, където троши кости грозотата
с преживяване, че си забравен?
Не ми разказвай някакви химери
за дъжд, облял в бурята дървото
с птичето, което ще намери
утеха при майка си в гнездото.
Самотният е никой в живота -
не става дума, че е много сложен,
защото си съперничи със скота:
животът му е вече невъзможен.
Човекът, щом е вън от боществото,
стоящ в кръговрата безимотен,
преживява болка в естеството,
разбирайки добре, че е самотен.
Такъв човек направо е случаен,
със съдба на случая обречена -
процесът става вече дълготраен,
а съдба такава е посечена.
Обществото за човека е крило,
но самотата, щом го вечно жули,
тъй както хиляди години е било,
смъртта в ранна възраст ще го брули.
Публикувано от hixxtam на 15.02.2007 @ 18:46:33
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 3
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Познаваш ли света на самотата?" | Вход | 3 коментара (9 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Познаваш ли света на самотата?
от rimoza на 15.02.2007 @ 19:07:36
(Профил | Изпрати бележка) | | Самотата е голямо зло,
тя лекува се само с добро,
доброта и обич на другите дари,
и животът ще ти се отблагодари,
дори с добро и на злото отвърни,
и повярвай щастлив ще си ти.
(древна рецепта против самота,
лекува всяка горчива тъга)
Поздрав ! :) |
Re: Познаваш ли света на самотата?
от mojsei на 15.02.2007 @ 20:46:18
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php | | Самотата е не порсто голямо зло...Отчуждението между хората е най-голямото зло, което изисква промени в обществения ред, които ти обозначаваш като добро, а то се проявява и субективно като човещина. Хубав коментар правиш, Римоза. |
]
Re: Познаваш ли света на самотата?
от rimoza на 15.02.2007 @ 20:53:17
(Профил | Изпрати бележка) | | Да, така е, самотата е резултат от отчуждението между хората,
но от всички нас зависи това да се промени и да няма отчуждение,
а разбирателство и добронамереност.
(надявам се в бъдеще да е така) :) |
]
]
Re: Познаваш ли света на самотата?
от rimoza на 15.02.2007 @ 19:08:08
(Профил | Изпрати бележка) | Самотата е голямо зло,
тя лекува се само с добро,
доброта и обич на другите дари,
и животът ще ти се отблагодари,
дори с добро и на злото отвърни,
и повярвай щастлив ще си ти.
(древна рецепта против самота,
лекува всяка горчива тъга)
Поздрав ! :) |
Re: Познаваш ли света на самотата?
от rimoza на 15.02.2007 @ 20:54:52
(Профил | Изпрати бележка) | | Извинявай за двойното отразяване на първия ми коментар,
но причините са технически. Не знам защо така се получи. |
]
Re: Познаваш ли света на самотата?
от mojsei на 15.02.2007 @ 21:09:35
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php | | Отчужденият човек за всичките,
дори за себе си, е зло,
което изисква коренна промяна
на самото общество
и тогава ще възникне туй добро,
което ще направи ново естество.
Поздрав! |
]
Re: Познаваш ли света на самотата?
от LYCKI (r_p_k@abv.bg) на 15.02.2007 @ 21:39:19
(Профил | Изпрати бележка) http://lycki.blogspot.com | | Под лепкавата влага на мъглата
самотните души крещят,
жестоко ги притиска самотата
и нямат сили да я победят.
С отправен взор в небитието
самите себе си кълнат
и иска им се с острието
да пронижат собствената гръд.
Самотник съм, самотен като вятър
проклятието нося на плещи.
Не ме жалете, всичко без остатък
между илюзиите поделих!
С оглозгани мечти и глас пресипнал
си страннико до мен и ти,
навярно вече си привикнал
да слушаш ехото ти как мълчи.
Не се огъвай, вече не остана-
последни крачки в твоя апогей,
с хриповете на душата си съдрана
песента за самотата си изпей!
Случайният човек е черна врана,
с душа от самотата изкълвана.
Поздрав за текста,Валери!
Разгърнал си проблематиката на самотният човек. |
Re: Познаваш ли света на самотата?
от mojsei на 04.03.2007 @ 23:52:41
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php | Ти знаеш ли природата каква е - на мъглата,
на хора с лепкави души - манипулатори:
подгонени в живота си от самотата,
обречени на гибел - като гладиатори?
Дали ще трябва поколения тука да измрат
в страх, притиснати от ужаса на битието,
оставени на случая и без да разберат
това - че естеството им пронизва острието
на вплетено в душите им проклятие
и те безпомощно, в страх, взаимно се кълнат,
превръщайки интригата в занятие,
с надежда омърсена, да постигат тук обрат:
жестоки, зли, неспособни да изпитат даже жал,
с оглозгани от злобата души - без остатък
и бъркат с удоволствие колективна кал
зад параван наивен, негативен, още - жалък. |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14144
Онлайн са:
Анонимни: 452
ХуЛитери: 4
Всичко: 456
Онлайн сега:
