автор: Rimoza

Отлитат дните ни - безкрили птици,
орисаха ни сякаш тъмни жрици,
нима възможно е това, кажи,
да си останем чужди, аз и ти...
Най- влюбените, огнени криле,
нали за теб, от слънцето откраднах,
страстта, която жадно те зове,
от вятъра немирник дръзко грабнах.
От дъхавия люляк волността,
от ручея звънлив взаимствах песен,
за тебе съхраних аз нежността,
по пътя си дъждовен като есен.
Не отминавай, моля те, ела,
леда с дъха си жадно да стопим,
и с порива две преплетени сърца,
към цветната дъга да полетим !