автор: nadana

Нима сънувах, че с прегръдката ти се завивам,
и как под пръстите ми тръпне твойта кожа,
нима сънувах как със жаден поглед те изпивам,
а твоят поглед се потапя в мен дълбоко?
Нима е сън така желаното усещане за устни,
горещо впити в мойта пламнала уста,
и ако е сън, защо сега не искам да те пусна,
защо в дланите ти искам да се разтопя?
Но странно онзи глас, крещящ в главата ми,
че сме възможни аз и ти, сега е някак тих,
и шепне ми, подкупен безкомпромисно от разума,
че всичко не е сън, било е просто миг...