автор: lff

Обичам цифрите
на телефонния ти номер,
те тайнство са за мен,
послание скрито
от езотеричната кабала.

Първата –
зеница от очите ти,
презрително вгледана в мен.

А после –
три безкрайности,
които вечно ни делят.
Три змии люти
пред вратите на душите ни.
Три Мьобиусови ленти
заплитат ни коварно.
Нареченици три,
обрекли ни да няма път,
от мен към тебе
лабиринт да води.

Четвъртата –
това си ти:
самотен лебед
в бездънното езеро
на моята любов.

Следват –
гърдите ти.
два пърхащи гълъба,
напълнили потно гнездо,
усмирени от синкопа сърдечен.

А после –
любовната поза,
открадната от моите фантазии,
във зимни нощи
как лисичетата спят.

А следващата цифра
е твоята снага –
стрелка,
насочена далеч от мен,
нагоре.
И едновременно е моят обелиск,
свещенният меч на Брунхилда,
разделящ ложето на две:
от ляво ти,
от дясно моят erectus falus.

Последната –
тя е провокация някаква,
карценомна молекула,
коварно натякваща,
че съм кръгла нула.

Галя бутоните,
набирам ги цифра по цифра,
влюбен във номера
избирам тон, полутон.
И чувам унесен
и чувам потресен
глас от отвъдното
This telephone is not switch on.

(не звънет на този телефон
не сте сигурни в тарифата)