автор: dobria

С мечтите си живях,
и днес живея.
Живота май си пропилях-
това умея.

Към бъдещето гледам аз,
и то ме гледа,
зове и вика ме със глас-
на танц последен.

Звездите и луната там,
към ще зяпат...
И танцът ще е бурен знам
и много кратък.

Така напуска този свят,
един неземен.
Мечтател млад и непознат,
на нащто време.