автор: butterfly

Пестя време
и място -
забравянето
е постоянство,
разтварям богатството си
от спомени
под отчаян лъч
светлина,
ужасяват ме графиките
на истерични припадъци
в огледалата,
бягам от залата
на смеха,
построявам
каменен замък
на пуст плаж,
подслушвам сигналите
от счупен рапан,
и цапам вратата
с червена боя,
но теб те няма
зад ключалката,
ти си
на отсрещния бряг,
пушиш лула,
приседнал зад паравана
на поредното завоевание
закъснели надежди
и блянове
разтваряш длан,
чакаш да падне
звезда от тавана.