автор: EvaYamon

Прости ми, че не си ми безразличен,
прости ми, че те гледам с топлина,
че аз след теб като опашка тичам
и че си мойта радост за деня.
Прости ми за наивните ми думи,
за моите надежди и тъги,
за погледите ми и неразумни,
несмели и несбъднати мечти.
Прости ми, че те опознах, захласнах,
че вникнах в теб и твоя свят замрял,
прости ми, че числото 19
за мен е оттогава идеал;
че ти досаждам с моите въпроси,
с писма, звънене, ревност, плач и смях,
че аз не знам коя или какво съм
за теб - но аз не съм каквато бях;
че може би не мога да живея
без да помисля, че живееш ти,
че виждам те - и ето, вече пея,
че няма те - сърцето не тупти.
Прости ми, че те чакам и, самотна,
не храня ни обида, ни сълзи,
че ти за мен си щастие в живота
и че - уви - но аз за теб не съм!