автор: ina_ivanova

Припомнихме си, че сме Българи!
Не сте сами!- не беше само фраза.
От виковете „Свобода”- настръхвахме...
Почувствахме се просто… Нация...
(крещеше българин… „Оставка”)

С години вече закъсняхме...
Такива сме. На думи силни,
Велики, Горди покрай чашите,
все чакаме да ни... „оправят”...
(до нас се пазаряха... данъци)

С какво ли се заплаща болката?
Кой ще им върне неживяното?
Или плати кръвта на Емо-
Поредна жертва на абсурда...
(последваха ни и от тях... малцина)

Момичета... „Кошмар” е тъпо казано.
Живота ви е вече спомен.
Разказваше за ужасите Здравко.
Преглъщахме нечутите ви писъци...
(до мен обсъждаха... коланите)

Ти знаеш, Господи (ако те има)
Не ходя в църкви. И не паля свещи...
Площада тази вечер беше храм!
Молитвата ни беше искрена...

(Такива грешници ли сме, че ни забрави?
В трагедии само се събирахме...
Не станаха ли твърде много?
И те ли вече ни разделят...)