автор: Slon-Madrigal

Житие на княз Владимир и Косара. Изграждане на образа на кралят - мъченик за народа; първи стъпки към превръщането на владетеля в свещена фигура, пазител на духовността на народа.
Съществуват предположения, че поради различията в стила между тази част и останалите в текста имаме работа с "пришито" житие, вероятно написано по поръчка на кръга около принцеса Косара в Преспа или Охрид.
По това време от българския народ се издигна някой си Самуил, който искаше да се нарича цар. Той води много битки срещу гърците и ги изгони от цяла България, така, че по негово време те повече не посмяха да се приближат към земята му.
След като умря крал Туджемир, на престола го наследи Хвалимир, който се ожени и роди трима сина. Първородният назова Петрислав, той управляваше Зетската област; вторият назова Драгимир, той управляваше Травуния и Захълмие; третият се наричаше Мирослав и управляваше областта Подгорие. След като преддаде земите на своите синове, кралят почина в дълбока старост.
Един ден Мирослав, желаейки да посети своя по-стар брат се качи в кораб и докато плаваше по Скадарското езеро изведнъж се изви буря, в която загинаха той и онези, които бяха с него. Брат му се настани в земите му и започна да управлява вместо него. Крал Петрислав роди син, когото назова Владимир, след което почина в мир. Погребан бе в църквата "Света Мария" на място, което се нарича Gazeni.
След като прие кралството детето Владимир растеше украсено с всички знания и добродетели. По времето, в което Владимир бе вече възмъжал и в действителност управляваше на престола на своя баща горереченият Самуил, български цар събра голяма войска, дойде в Далмация и нападна земята Владимирова. Кралят пък(Владимир), който беше свят човек покорно се оттегли и с всички свои хора се възкачи на едно възвишение, което се нарича Облик. Когато дойде царят с войската и видя, че не ще може да плени краля, остави част от войската си в подножието на възвишението, а с останалата част отиде да превземе Улцин.
Наред с другото на това възвишение Облик имаше много отровни змии, които, ако ухапеха някого, веднага умираше. Те започнаха да причиняват големи щети както на хората, така и на животните. Тогава крал Владимир изговори със сълзи на очи молитва към всемогъщия Господ Бог да спаси народа му от тази зла участ. Бог чу молитвата на своя слуга и от онзи ден вече никой не бе ухапан от змия. Нещо повече, ако и днес змия ухапе човек или което и да било животно на онова възвишение , и човекът, и животното остават живи и без никаква вреда - от онези дни, през които се молел блаженият Владимир, та до днес като че змиите там нямат отрова!
Междувременно царят изпрати посланници при крал Владимир и му предлагаше заедно с всички, които са с него да слезе от възвишението, но кралят не се съгласи. Тогава жупанът на онова място, досущ предателят Юда, нареди да кажат на царя следното: " Господарю, ако твое величество желае, аз ще ти предам краля!", на което кралят отговори: " Ако би могъл да сториш това, знай, че ще ти дам много богатство и власт!"
А крал Владимир, събирайки всички онези, които бяха с него, им говореше така: " Както виждам, мили би братя, трябва да изпълня онова евангелско поръчение, което гласи: "Добрият пастир дава своята душа за стадото си". По-добре е, братя, аз да дам моята душа за всички вас, и по своя воля да предам своето тяло да го осакатят или умъртвят, вместо вие да се изложите на опастност от глад и меч. " След това, като им беше казал и много други неща, са прости с тях и отиде при царя. Царят веднага го прати в изгнание в Охридската област в място, което се нарича Преспа, където се намираше и дворът му.
После българският цар дълго време нападаше с войската си Улцин, но не можа да го превземе. Отстъпи разгневен и започна да руши, пали и опленява в цяла Далмация, градовете Котор и Дубровник запали, а селата и цялата покрайнина опустоши така, че изглеждаше, сякаш земята е обезлюдяла.
След като опустоши и приморските, и бърдските области царят дойде до Задар, а после през Босна и Рашка се върна в своята земя.
Междувременно Владимир се намираше в окови, прекарвайки ден и нощ в пост и молитви. Яви му се ангел Господен, който го утеши и му предрече онова, което ще му се случи - именно как Бог ще го освободи и как заради мъченичеството си ще се докосне до Царството Небесно, за да приеме неувяхващ венец и вечен живот в награда за делата си. И блаженият Владимир, подкрепен от ангелските слова още по-ревностно се упражняваше в пост и молитва.
Един дъщерята на цар Самуил, по име Косара, подтикната и вдъхновена от Светия Дух отиде при баща си и го помоли да й позволи да слезе със своите слугини, за да умие главите и нозете на окованите и осъдените, което й бе позволено. И така тя слезе и извърши доброто дело. Съглеждайки Владимир, царската дъщеря забеляза, че той е с хубава външност, хрисим, кротък, скромен, както и че е изпълнен със знания и Божия мъдрост и поради това тя се задържа в разговор с него. Гласът му й се стори по-сладък от меда и хляба и тя го обикна, но не от страстна жад, ами заради това, че пожали неговата младост и красота и защото беше чула, че е крал и произхожда от кралски род. Затова го поздрави и си отиде.
Желаейки да го освободи от оковите, дойде при царя и хвърляйки се в нозете му, рече : " Татко мой, господарю, зная, че ще ме омъжиш, както е обичаят. Сега, ако е волята на твое величество или ще ми дадеш за мъж крал Владимир, когото държиш в окови, или знай, че ще умра, преди да стана жена другиму."
Когато чу това царят, който много обичаше своята дъщеря и знаеше, че Владимир има кралски произход се зарадва и се съгласи да изпълни молбата й веднага . Прати хора при Владимир с нареждането да го въведат пред него изкъпан и облечен в кралски одежди. Гледайки го благосклонно и целувайки го пред велможите на своята държава даде му дъщеря си за жена и тъй като венчавката беше извършена по кралски обичай царят постави Владимир за крал и му даде кралството и земите на предците му и цялата Драчка област. После царят нареди на Драгимир, чичо на крал Владимир да слезе(дойде) да вземе своята област, да събере народа и да засели отново Травуния.
И така крал Владимир живееше със своята жена Косара в пълна святост и непорочност, любейки Бога и служейки му ден и нощ, а повереният му народ управляваше със страх от Господа и праведно.
Не много след това умря цар Самуил и неговият син Радомир прие царството. Той беше много силен и води много войни срещу гърците по време на гръцкия цар Василий, и под негова власт бе цялата земя до Цариград.
Василий, боейки се да не изгуби царството си тайно изпрати пратеници при Владислав, роднина на Радомир, предлагайки му: " Защо не отмъстиш за кръвта на твоя баща? Вземи от мен толкова злато и сребро, колкото смяташ, че са ти потребни, бъди с нас в мир и нападни държавата на цар Самуил, който уби твоя баща, собствения си брат, и ако победиш, убий неговия син Радомир, който сега управлява държавата. " Като чу това Владислав се съгласи и един ден, когато Радомир отиде на лов и той тръгна с него, нападна го и го уби.
И така умря Радомир, а на негово място управляваше Владислав, неговият убиец.
Взимайки така кралството, той изпрати хора при крал Владимир да му кажат да дойде при него. Когато чу това, кралица Косара се уплаши и каза: " Господарю мой, не отивай, за да не ти се случи - Боже опази - това, което застигна брат ми,ами пусни мен да отида - да видя и чуя как се държи царят. Ако иска да убие мен, нека го направи, само ти да не погинеш."
Така, с одобрението на съпруга си кралицата отиде при своя роднина и той я прие с почести, ала лукаво. Между това Владислав по друг път проводи пратеници при краля, по които му прати златен кръст, за да придаде по-голяма тежест на поръката си: " Защо се колебаеш да дойдеш? Ето, твоята жена е при мен и никакво зло не й е сторено, и аз, и моите хора се отнасяме към нея с уважение. Приеми вярата на кръста и ела да те видя. После заедно с твоята жена ще се върнеш обратно, както прилича, с дарове." На това кралят отвърна:" Зная, че Господа наш Исус Христос, който е страдал за нас не е бил разъпнат на златен или сребърен, а на дървен кръст. Затова ако твоята вяра е твърда и ако твоите думи са истинни, прати ми по свещеници прост дървен кръст и ще дойда, бидейки изпълнен с вярата и силата на нашия Господ Исус Христос и уповавайки се в животворния кръст и драгоценното дърво."
Тогава Владислав призова двама епископи и един калугер и злонравно изигравайки пред тях своята простодушност, даде им дървен кръст и ги прати при краля. Когато те пристигнаха, дадоха на краля кръста и вярата(?). Приемайки кръста, Владимир коленичи и се помоли и след като го целуна го постави на гърдите си и с малка свита се запъти към царя.
Освен останалото, Владислав бе наредил по пътя да му поставят засада, та когато кралят минава, хората да изскочат от другата му страна и да го убият. Но всемогъщият Бог, който закриляше своя слуга от детинство и сега бдеше над него и изпрати своите ангели, за да го защитят. И докато кралят преминаваше през мястото на засадата, на онези, които го причакваха им се стори, че той и хората му носеха криле и имаха нимби, а когато се досетиха, че това са ангели уплашено побягнаха всеки, откъдето бе дошъл.
Щом стигна до царския двор в мястото, което се нарича Преспа кралят влезе вътре и започна, както му бе обичай, да се моли на небесния Бог. Когато Владислав узна, че кралят е пристигнал невредим, много се ядоса. Той от сърце бе желал кралят да бъде убит на пътя, преди да стигне до него, за да не изглежда, че той е съучастник или поръчител на Владимировото убийство. За да отхвърли всяко съмнение от себе си преди засадата, която му бе поставил, той се бе заклел и бе дал кръста в ръцете на епископите и калугера.
Но когато видя, че неговият грозен замисъл е разкрит изпрати палачи да отсекат главата на Владимир. И докато кралят се молеше на Бога, войниците го наобиколиха. Когато кралят(Владимир) забеляза това, призова епископите и калугера, които се намираха там, и рече им: " Какво става, господа мои? Какво сте направили? Поради какво сте ме измамили така? Защо, вярвайки на вашите думи и клетви, умирам без вина?". А онези от срам не смееха да го погледнат в очите. Тогава кралят, след като се помоли и прие тялото и кръвта Господна и държейки в ръце онзи кръст, който беше получил от царя, рече: " Молете се за мен, господа мои, че умирам без вина и нека този честен кръст, заедно с вас ми бъде свидетел в съдния ден." След това целуна кръста, прости се с епископите в мир и докато всички плачеха излезе из църквата и там пред църковните врати го посрещнаха войниците.
Главата му бе отсечена на 22 май. И епископите взеха тялото му и го погребаха в същата църква с химни и похвали. За да покаже заслугите на блажения мъченик Владимир, Господ даде здраве на мнозина вярващи, носещи различни болести, които дойдоха в църквата и се молеха на гроба му. Нощем пък там всички виждали божествена светлина, като че горели множество свещи.
Съпругата на блажения Владимир дълго време плака трогателно, повече от всичко, което може да се изрази с думи. Гледайки чудесата, които Бог правеше царят се покая и уплаши и позволи на своята роднина да вземе тялото и честно да го погребе, където пожелае. Тя веднага взе тялото на съпруга си и го занесе в място, което се нарича Craini , където се намираше неговият двор, и го погреба в църквата "Света Мария". Тялото му лежи изцяло запазено и ухае, като да е намазано с безброй благоухания, а в ръка държи онзи кръст, който получи от царя. В същата църква всяка година на негови празник се събира множество народ, хвалейки делата и благочестието му, и тук и днес се случват много добрини на онези, които се молят с искрено сърце.
Съпругата на блажения Владимир, Косара, скоро след това се замонаши, живя благообразно и свято и завърши живота си в същата църква, и бе погребана в нозете на своя съпруг.
След като тялото на блажения Владимир беше пренесено от Преспа в Craini
Владислав събра войска и дойде да превземе земята Владимирова и град Драч, както му бе обещано от цар Василий като награда за убийствата, които извърши. Намирайки се пред Драч, докато вечеряше и се гощаваше изведнъж му се яви въоръжен войник в образа на крал Владимир и той(Владислав), обзет от страх започна да вика с всички сили: " Елате, мои войни, елате и ме оттървете, тъй като Владимир ще ме убие!" Едва изрече това и стана от стола си с намерение да побегне, ала веднага се строполи на земята, поразен от ангела и мъртъв телом и духом. Тогава неговите князе и пълководци, и цялата му войска, обзети от голям страх и безпокойство подпалиха лагера и същата нощ избягаха всеки, откъдето бе дошъл. И така се случи, че най-лошият убиец, който със собствената си ръка бе наредил да отсекат главата на Владимир, правейки го така мъченик, сам бе убит привечер, за да се превърне в ангел на сатаната.
Който иска да узнае колко и какви добри дела и чудеса Бог направи посредством блажения Владимир, своя слуга, нека прочете книгата за неговите дела, в която те са описани поред, и наистина ще се увери в единението на този свят човек с Духа Господен и в това, че Бог е бил с него, за чест и слава.