автор: paparakapv

В тази синя пустиня, където сънят ми се губи
тази вечер е тихо, като във църква по мръкнало.
Гледаш ме, сякаш че никога не си ме познавала.
Тънки дири оставят по лицето ти януарските пръсти...
А препънати облаци браздят коловози в небето,
гнездата на бурите в най-синьото синьо замлъкват.
Откраднати мигове щастие - като подарък за Коледа!
Изпуснати думите - тежат като кръст и поличба.
Бях ти съня, в който само за кратко се луташе.
Толкова кратко, че за миг го помисли за вечно.

В червения залез от вчера няма нищо красиво-
любовта се разпадна на атоми без да ме пита.