автор: Svetlozar

Едно прасе,
със мироглед критичен,
се мислело за философ отличен!
И всьо и вся - със "мисла" риторична -
подлагало на критика драстична.
Грухтяло меродавното си мнение!
Чрез квик сърдит изказвало съмнение,
и при това - със толкоз глас висок -
та всички в двора хвърляло във шок.
-Защо ли тъй, стопанката омразна,
копанята оставя полупразна?
Намирам тука аз умисъл скрит -
в ущърб на моя личен апетит.
- Стопанинът пък -страшна излагация -
не е и чувал май за демокрация!
И хич не пита искам, или не -
да лоча тука с другите свине...
Че те са прости...! Нямат свински шик!
Пък аз съм философ и политик... !!!
Пу! Измет хем - без почит и без срам,
А аз съм “философин” най-голям...!!!
То вярно - тъй живеело прасето,
По “философски” - в кочина, където -
го хранели през цялата година -
та да натрупа пет пръста сланина.

Ала веднъж, късмет и то улучи!
Стопанката вратата не заключи,
прасето с лъвски скок напред подхвръкна -
на свобода във двора се измъкна.
О, е-е-е! Ура! Банзай! Хип-хип! Ввиват...!
Видя прасето чуден, весел свят!
Обширен двор, овце, кокошки, стока...
Могила от гюбре - Балкан висока!
Прасето се затири в свински тръс -
без малко да направи земетръс!
В гюбрето там зурлата си завря -
със трактор мощен сякаш заора!
О, колко кеф! Прекрасно! Същи Рай!
О, миг щастлив! Дано си тъй безкрай...!
Ала стопанинът завчас изскочи
и бързо остър дълъг нож наточи.
Че време е било да го заколи -
и "философът" - станал на пържоли.

Отде да знае жалкото прасе,
че толкоз скоро ще се възнесе?