автор: RumikoNR

Разказ 1 oт цикъла „Докато смъртта не ни събере”


Отварям очи, наоколо е непрогледен мрак. „Сляпа ли съм? Не просто е тъмно. Къде съм? Не зная.” Чувствам че падам. Не ме е страх. Странно… душата ми е обладана от спокойствие. Толкова е хубаво.
Сякаш не съществувам реално. Вятъра от падането приятно гали ми лицето, роши ми косите, дрехите ми пищят сякаш нещо ги разкъсва. Далечни гласове се дочуват от всички страни, познати гласове, но защо са изпълнени с мъка, задавени от сълзи? Чакай малко, един от гласовете… защо … на кой му се къса сърцето, толкова е познат стопля ми сърцето. Коя е тази жена? Тези сини очи, защо са плувнали в сълзи? Мамо? Това си ти нали? Милото ми мамче, моля те, прости ми, че те оставям. Очите ми се навлажняват, извръщам лице и затварям очи. Около мен в тъмнината съзирам картини. Тази съм аз, но кои са тези хора около мен? Моите приятели? Да приятелите ми, не можах да им кажа колко ги обичам. Живот ми бе хубав въпреки че имаше и моменти в които съм ревала не знаейки изход, но сякаш точно тези моменти ми помогнаха да израсна и да стана по-силна и по-човечна. Не съжалявам за нищо… Всичко което е трябвало-се е случило. Сякаш огромен товар се изтърси от мен. Вече нищо не ме задържа на този свят- времето ми дойде. Въпреки че тези сини очи вечно ще ме преследват. Мамо… обичам те! Все още падам, топлият вятър минава през тялото ми и все повече ме откъсва от живота- прочиства ме. На къде отивам? Колко още ще падам? Спирам да усещам вятъра, гласовете и картините изчезват. Защо съм толкова щастлива? Стига съм задавала въпроси- и без това няма кой да ми отговори, заради това ще приема всичко каквото и както е. Стига съм питала „Какво?” и „Защо?” Просто няма смисъл. Падам все по-бавно, дрехите си ги загубих отдавна, не усетих точно кога нито знам какво е станало с тях. Става по-светло… нещо ми гъделичка гърба… пера? Я имам крила! Леко кацам. „Ехо има ли някой тук?”от една сянка излиза нещо. „Добре дошла! Най-после пристигна. Чаках те.” Лицето му е все още в сянка, но усещам топлия му поглед и милия му глас.