автор: no_more_dreams

Иска ми се да затворя очи
и целият свят да изчезне,
за да останеш само ти.

Денят ми се събира във мълчание,
очите му изчезват в сивотата.
И аз ги търся. В отчаяние.
Дъждът в сълзите ми се влива.
И празна е от страх душата,
сърцето ми не го намира.
Мислите ми гонят ветровете.
Времето е като черна бездна,
изпила всичките небета...

Върви си, свят, аз искам само
един едничък да обичам.
Да плача аз на неговото рамо
и неговото име да изричам.
Всичките усмивки нему давам.
За него пак сърцето ми тупти.
Защото свят без него няма.
Нито любов, нито мечти.

Сега затварям аз очи.
Светът изчезва,
а до мен си ти...