автор: karlie

Бели зъби ехидно пробляснах в мрака
в мъртва хватка ме стегна, превърнат в змия,
пръсна похот и слабост във моето тяло
и в отрова превърна мойта душа.
Пожелах те. Предадох се.
А ти усмихна се в пламъци
и когато загубих се в пелената от дим
и всички посоки все към Ада ме водеха
два зелени сигнала намигнаха: "Да вървим!"

Облада ме. Жестоко, без почивка, без жал.
В миризмата на спирт и на пот и на сяра.
Да не вярваш във никого беше избрал
и със болка убиваше моята вяра.
И ме гледаше -
твойто послушно момиче.
Прекалено послушно момиче дори.
Огледалото само не мога да лъжа -
лошо момиче.
Със зелени очи.