автор: bobi44

ти настигаш смеха ми малко преди
мълчанието на чара ми.
отлепваш го от въздуха и си играеш с него
детско е.
наблюдавам те през себе си и виждам
прилика на бяла сова с врана.

ти си синя по-синя и истинска
очите ти са изморено щастие и нещо друго
след водката ще ти разкажа няколко
спираловидно навити истории
за любовта във която не вярвали.

пиячи сме на кривите фантазии
понеже хората сме тука да мечтаем
понеже сме родени да се борим
и с труда на мравките да пъплим.

теб пак те има по-силна отвсякога
нали жена си не просто човек
и те целувам защото си хубава
и те обичам защото е хубаво.