автор: liato

Ще скъсам нишката,
с която ме държи реалността
и ще политна - щастлив балон
над зимни улици,
прегърнали и днес дъжда.
Ще се издигам,
докато небето стане
син, топъл восък във ръцете ми.
Летяща - ще захвърля
едничката възможност
за завръщане.
Безпътно, неочакващо,
невръщащо да бъде този път
откъсването в мене.