Нощното небе на Калифорния намига с искрящите си, струва ни се, втренчени в нас хиляди очи.
Нощната улица е пуста. Губещите се далеч напред, в тъмното на завръщането, два силуета, поприведени от тежестта на куфарите, с пълни с цветни камъчета джобове, се смаляват по пътя към дните си обратно. От малката площадка пред входа на къщата ги изпращаме с погледи, докато калифорнийската нощ бавно ги поглъща. Нощта изтрива от лицето си няколко отронени звезди и леко надига от изток, накъдето се изгубиха силуетите, тъмната си завивка. От изворите на светлината, някъде високо нагоре в планините, бавно потича към брега на океана светлината на новия ден.
К р а й