автор: miglena

Цветоточие нанизвам по сърмена ефирност, свързваща празната жълтурчена кратунка на доначалието ни с меча от осланени лъчи, разсичащ на резенчета юмручената на ръст диня, пулсирала вместо сърце между синурите на ребрата ми.
През кехлибарен гербер проглеждам в първата утрин, разлистила пръстите ти над полята от тичинкови лунички по кожата ми. Кактусови снежинки се сипят от фъртуните на фантоми от миналото. В изумрудени водорасли заравям русалчината си опашка, за да шептим босоноги огнедишащи заклинания. От боровата си гордост ми предеш ризница, всеустояваща. Сред синегласи хризантеми онемяваш до „Алелуя" и нищо друго няма смисъл, освен черешовите цветчета по петолинията от ноктите ми там, където в друг живот си имал жеравни криле. По шията ми изгравирай герданче-талисман от танцуващи на маскенбал карамфили в свенливо розови до пищящо-морави костюми. А когато си тръгна, за лице ще нося маската на Ледената кралица. Така и сълзите ще се превръщат в цветя, изпращащи въздушни целувки вместо сбогом на финалната точка. Моето цветоточие за теб.

П.п. И не се тревожи за динята. От семките й ще си отгледам сърце. Устояващо.