автор: new-born

Да намериш себе си, своето безпомощно Аз, опитваш докато хапеш душата.
Да разбереш, къде свършва фона и започва твоето тяло, опитваш докато притискаш сърцето си.

Хаотична, пълзяща, незрима от момента, в който забрави своето име. Безнадеждна, объркана и сякаш изпразнена откакто изчезна силуета ти в огледалото.
Обичаш цветя, музика, небето дори, но истинските, или извадени от картина?
Не обичаш лъжата, самотата и гнева, но наистина, или само когато са облечени грозно?
Коя си, как и кога си родена, ти, която вътрешно спря да живееш?
Защо, как и кога в реката неподвижна мечтите си разтвори?
Не стискай с пръсти посинели сърцето, отвори го и опитай за последно.
Пусни бързо отмалялата душа, последен полет разреши и.
Към вятъра, синевата и неясните очертания на жадувания вътрешен покой.
Далеч от студа и от мъглата, от лишения от памет застой.