автор: dihanie

Изповедта ми започна с невинно драскане по листа. А после, графитът ми се счупи.
В главата ми беше, че той ме докосна онзи ден. Винаги има по един той, който е замесен. Сигурно не беше кой знае какво. Само си представям...когато потопиш върха на пръста си, във водата се образуват малки вълнички и се разпросраняват... Е, нашето беше от тия докосвания с вълничките, със следите, с продължението...
Всъщност, не. Само си го помислих. Беше най-бикновено докосване сред тълпата, с бърз поглед и полуусмивка...след всяко остава скрита помисъл за нещо по-фантазьорско или пък по-истинско.
И в двата случая пак изповядвам неизвършен грях... Един ден истински ще съгреша... без да се изповядам.