автор: miglena

Животът е мозайка.
Вълшебствата са моята гледна точка.

МОЗАЙКИ

В безпределния Хаос на фантазиите, чувствата, мислите, желанията и стремежите витаят незрими същности без форма. Материята се разнася навред като прах, пепел, въздух, вода - наглед безжизнени форми без съдържание. Човешкото съзнание често изпада в паника пред хаотичността, негодува срещу безмислието, стреми се да "въведе ред". Всеки води своята борба да съчетае Хаос и Материя в нещо смислено: без значение в какво, или по какъв начин, все подрежда някакви мозайки от образи по свое подобие. И защо? Когато всичко идва от Нищото и неизбежно ще се превърне в едно нищо... Защото сътворяването на "нещото" придава на човека образа на Създател, който открива смисъла на живота, като подрежда своята мозайка, който дава живот на Хаоса, като го въплъщава във форми по свое желание, и който одухотворява калта, като вдъхва от своята душа в Материята! Не че има особен смисъл в мозайките. Нито пък в това да се редят, гледат, рушат и отново: отначало до безкрай. Важно е единствено всеки да създава и осмисля своите мозайки на живота.

ВЪЛШЕБСТВАТА СА МОЯТА ГЛЕДНА ТОЧКА

Мога да държа дъгата в ръце, когато не виждам разстоянието между цветната илюзия от светлина, вода и въздух и протегнатите ми длани. Казват, че гледана отгоре, дъгата не е дъга, а кръг. Няма значение дали е вярно. Важно е аз да вярвам в магическата си сила да създавам, чувствам и виждам дъга навсякъде и във всичко, по всяко време, когато пожелая да трептя като дъга. Вълшебно е да се радваме на дъгата заедно, въпреки че не сме се срещали. Но сме се търсили! Без да го съзнаваме, сме били една душа: и във фантазиите, и в реалността. Така се случи, значи е възможно. Естествено, ти имаш друга гледна точка сега. Неизбежно е. Но в пресечната точка на два погледа може да пулсира безкрайността! Как ли? Когато има стремеж да преливаме един в друг, желание да се срещаме, необходимост да общуваме, нужда да се разделяме... Като в двойна спирала: в такава форма е записана цялата история на света. А всяка вълшебна приказка се превръща в част от магическата верига на творчеството. Реалните измерения ни изправят пред невъзможната мисия да изживяваме обикновените неща като вълшебство. Невъзможно ли е? Вярвам, че когато "Ти" и "Аз" се превърне в "Ние", е възможно да се случват всякакви най-невъобразими приказности. Случва се да преминаваме в отвъдчовешката реалност, където нищото е всичко, и всичко е нищо. Случва се да усещаме, че можем да докосваме безплътния Дух. Случва се да виждаме душата отвъд илюзията, че сме плът и кръв. Приемеш ли вълшебствата за своя гледна точка, време и пространство се срещат за сътворение на всички желания. Пожелай си да желаеш!

ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ

Възможно е да създавам паралелни светове от неща, които почти са се случили или биха могли да се случат някога, някъде. Докато реалността е съвкупност от действителни случки, описанията на случилото се са образи от световете на всеки от нас: така безпределно различни... Вярвам на своите вълшебни описания, породени от магически мигове, достойни да бъдат пренесени в безвремието. Вълшебно е да се чувствам небесно на земен бряг на езеро, да виждам планински връх на дъното на океана, да чувствам рай в подземния ад, да чувам гласа на отвъдното. Върховно е да изживявам допира с Духа като трепет, който идва от Всемира и създава неописуемо вълнение без край, докато разговарям безмълвно с планината. Приказно е Вселената да пулсира в мен, да пътувам мислено, яхнала Земята, зареяна сред звезди и галактики, а ръцете ми да изразяват всички тези вълшебни чудеса! Странствам безспир из своите паралелни светове, които създавам с развихрено от страст и вдъхновение въображение. Приемам цялото ни съществуване за божествено, вселенско забавление. Насериозно се приемат само дребните души, полудели от суета. Мога да съчетавам в Едно каквото пожелая: Мисъл и Тяло, Дух и Материя, Теб и Мен... във своите творения. Сътворявам своите малки вълшебства ето така: Оттърсвам се от сенките, за да блестя. Вдъхвам звезден прах, за да съм звездно сияние тук, на Земята. Спя будна. Римувам... в средата на стиха. И преди всичко - разказвам вълшебни приказки за случилото се. Словата ми отразяват Духа на случките. Не е особено важно кой, кога и какво е сторил всъщност. Действията служат само за врата към някой от вероятните светове в паралелността.

ВЪЛШЕБНИ ВДЪХНОВЕНИЯ

Желая да пресътворявам в красиви истории отлетелите мигове и чувства. Нищо, че това са сякаш само съчинения. Важното е, че се забавлявам и да преживявам, и да описвам преживяното, и да съм свободна за нови изживявания. Освобождавам се от толкова неща, че се превръщам в пленница на своята свобода. И какво от това? Вълшебността е безкрайна, безпределна. Отлитам, за да мога отново да долетя. Опитай да летиш с мен на крилете на въображението и желанието. Законите на придвижване в действителността не важат при това реене. В света на вълшебствата е все едно къде си и какво се случва. От значение е винаги да желаеш и да си готов за вълшебни вдъхновения в реалността. Като например да ти кажа такива слова: Прости ми, че превръщам те във... Бог, но нали това е образа, който сам би пожелал, изстрадал и създал в своя вълшебен свят. Прости ми, че за теб съм... Божество: недостижима, извънземна, нереална, приказка, разказана от несъществуваща звезда. Но това са само образи - отражения на фантастичния и все пак по своему реален свят, защото вълшебността означава драконите, феите, русалките и горските духове да живеят тук и сега в нас! Незримите същества ни даряват с неземно щастие, когато са щастливи да ни виждат как вдъхновени от любовта търсим, откриваме и пресътворяваме магическата вълшебност.