автор: vui4o

На сватбата, ще се захилят хората:
"Поглежте го, съблякъл се е гол"
И присмеха ще кънне във простора,
и ще излезе да ме види Бог.
Ще прихне лудо старецът вселенски.
"Какъв ли пък е този карнавал"
И сигур никак няма да се сети-
самия той такъв ме е създал.
А майка ми ще писне истерично.
"Защо, бе сине, малко ли сме дали"
И името ми хорско ще изрича
сред буря - клетви и закани.
И ти оцапана в срама си,
ще мушнеш поглед в дребните си шепи.
Ще се обърнеш рязко и навъсена ,
ще прокълнеш: "Какъв проклетник!"
Но само слънцето сред множеството слисано,
ще сипне жар-лъчи отгоре:
"Глупци. Да бъде истинска
една любов е нужно да е гола!"

17.1.96 г.