На Васил Сотиров
Ах, лепкавите дюли на `86-та!
Презрелите петна
под слънчевия мъх!
Апотеозът на пияните винарки
и сънената мараня
на тъй безкрайното
и безначално пладне...
Налей, кръчмарю,
още ми налей
от дюлевата скоросмъртница –
че тази вечер
много се проточи!