автор: untouchable_3

Защо усещам зимни повеи студени
И спомените ми кръжат, в капан пленени?
А едно сърце, безнадеждно уловено,
Остава във снега само и вледенено.

Защо дъждът на пролетта
Отмива в мен усмивката на радостта?
А едно сърце отправя взор назад,
Потреперва пак само, усетило внезапен хлад.

Защо и летните лъчи горещи
Не запалят угасналите в мене свещи?
А едно сърце слънцето не сгрява,
Лута се само по пътеката мъглява.

Защо и есенната красота
Не радва изстиналата ми душа?
А едно сърце очите си затваря,
Обръща се и веч не проговаря.