автор: miglena

Уж беше нощ...
А времето замря.
Прашинките увиснаха във въздуха
и сферите на пясъчния часовник
забравиха да се превъртат лудо.
Уж бях жена... А може би - русалка.
Нозете ми пристъпваха безплътно
върху стотици хиляди ножове в
очакване да срещна влюбен поглед.
Уж бях заспала... А спеше само нощта.
Видения за морски крепости и птици
оплетоха ме в мрежа от коприна и
самата нежност улових... наужким.
Уж беше сутрин... А ръцете ми мълчаха.
С безмълвен шепот пресъздаваха
обич и усмивки в твоите зеници, за да
запълнят някак бездната на пустотата.
Уж бяхме близо... Толкова наужким,
че повярвах във всички видения
на своето безумие... и съм диво,
безпределно и ненаужким щастлива.
:))) И който някога е обичал отвъд
ръбовете на всички видими неща
и е живял сред приказни видения...
няма да ме пита как така и защо?!
И какво всъщнност означава наужким?
Ти и аз заедно - това е само сценарий
според критериите на реалността.
Ти и аз влюбени - това е само илюзия,
сътворена от подарени от нищото мигове.
Ти и аз няма и не би могло да има...
казва разумът ехидно и се подсмихва
нагло иззад стъклената си решетка.
Добре, отвръщат чувствата... и мигом
се заливат от кристален пухкав смях :)))
И аз си знам на кого да вярвам!
А ти... мое реално видение, появи се
ненаужким и нека заедно политнем към
островчето на нашите карибски мечти.
То съществува, защото вярваме че има
и фантастична любов... ненаужким.