ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 837
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 837
 |  С риболов се спасяваш
- дали сам? -
край тихото езеро.
...Но предварително знаеш:
надеждицата
е безпочвена.
Не преставаш да мислиш
за жените,
които са те предали,
дори когато
съседът по въдица
улавя повече.
И не идва
очакваната утеха
от равнодушието на природата;
от играта на слънцето
по бесните гърбове
на шараните.
Само схващаш
защо
риболовът е моден:
не се знае
кое е стръвта.
И кой - хванатият.
Публикувано от BlackCat на 13.01.2007 @ 17:38:07
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 4
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Капан" | Вход | 9 коментара (26 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Капан
от Ufff на 13.01.2007 @ 18:15:41
(Профил | Изпрати бележка) | | Из особеностите на шаранския риболов;) |
- Re: Капан от whitetomcat на 13.01.2007 @ 18:29:01
Re: Капан
от nironi (nironi@dir.bg) на 13.01.2007 @ 20:22:00
(Профил | Изпрати бележка) | "играта на слънцето
по бесните гърбове на шараните"-поет- рибар или рибар- поет-хвана ме! |
- Re: Капан от whitetomcat на 13.01.2007 @ 20:50:51
Re: Капан
от Limonka на 13.01.2007 @ 23:16:49
(Профил | Изпрати бележка) http://danist.blog.bg | Не мисли за жените,
които са те предали...
Те не са го направили...
Просто не са понесли,
че ти си се предал
или са предали себе си.... |
- Re: Капан от whitetomcat на 13.01.2007 @ 23:22:54
- Re: Капан от Limonka на 13.01.2007 @ 23:47:53
- Re: Капан от whitetomcat на 14.01.2007 @ 11:54:52
- Re: Капан от Limonka на 14.01.2007 @ 22:32:50
- Re: Капан от whitetomcat на 15.01.2007 @ 11:57:27
Re: Капан
от PaparakaPV на 14.01.2007 @ 08:20:40
(Профил | Изпрати бележка) | | Чинаски чудя се, дали да не ти предложа работа в едно риболовно издание :)))) |
- Re: Капан от whitetomcat на 14.01.2007 @ 08:43:31
- Re: Капан от whitetomcat на 14.01.2007 @ 08:51:19
Re: Капан
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 14.01.2007 @ 10:11:00
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... И не идва
очакваната утеха
от равнодушието на природата...
__________________
Всичките ги познаваш.
И този гьол, дето кълве само таранка
ти е втръснал отдавна,
но наблизо друг няма.
Съседът отдясно, с ладата,
сякаш си е накиснал рогата,
с такава злоба замята -
жената дори сандвич не му е направила.
Този отляво, брадатия, си е маниак -
макарите му - последен крясък в бранша,
на децата си никога не е купувал шоколад,
било противопоказно.
А теб - би те развълнувал един шаран,
повече играта на водата и светлината.
Сянката на облака прониква директно във вътрешното ти пространство.
Ловният инстинкт е заложен в подсъзнанието ти,
но другаде си сега.
А уж дойде да избягаш...
Наясно си относно модното и налагащото се –
с това уморено от срещи сърце
добре би било от време на време сами да останете.
Да споделите мечтаното и ставащото.
Да премислите терзанията си.
Да решите за предстоящото.
И за жените... бленуваните и реалните... и за тях -
всичките не можеш да ги нямаш...
Но от онази, дето сънищата ти запали,
как да се опазиш...
И как да се убедиш, че само на теб е вярна...
Премрежва се във водата отразената светлина.
Привечер - кога стана,
изплува онази пречистваща пяна,
после вятърът я отвя.
Бирата, стоплена отдавна, нагарча.
Гаден е този свят, мамка му...
Но и прекрасен...
То каквото има да става – ще става.
Като за последно замяташ.
“Злобен е...” – ехидно се подсмихва съседът отдясно.
“Нещастник...” – маниакът запали последната си цигара
___________________________
Рибарлъкът си е тънък занаят.
Разликата е тънка - или си рибар, или си риболовец...
:-))) |
- Re: Капан от whitetomcat на 14.01.2007 @ 10:47:01
Re: Капан
от radi_radev19441944 на 14.01.2007 @ 10:57:51
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg | | Пък на мене ми казаха, че жените не се хващат с въдица, макар че понякога някои са хлъзгави като каракуди. Пробвай с друго средство и друга стръв. |
- Re: Капан от whitetomcat на 14.01.2007 @ 11:43:47
- Re: Капан от whitetomcat на 14.01.2007 @ 13:58:33
- Re: Капан от ami на 14.01.2007 @ 14:59:00
- Re: Капан от whitetomcat на 14.01.2007 @ 16:07:17
Re: Капан
от Izabella на 15.01.2007 @ 10:37:49
(Профил | Изпрати бележка) | A жените, дето ти си предал?
Ей, да не си ангелче и да те сърбят раменцата;)Не си шаранче, не си:)
|
- Re: Капан от whitetomcat на 15.01.2007 @ 11:54:08
Re: Капан
от Meiia на 15.01.2007 @ 10:38:59
(Профил | Изпрати бележка) | На толкова много размисли ме наведе това стихотворение, че и спомени, а и в коментарите се каза немалко (четох ги с интерес, за да внесат яснота в принципите на душевния риболов, но знам, че яснота няма да постигна..:) Не ни е съдено да виждаме всичко от случващото се с нас и в нас в проекция и дълбочина. Особено, ако става дума за любов, сме потънали в нея като в река. Понякога ще сме стръв, понякога улов, а понякога вещ рибар, зависи от много неща. И точно затова май предателствата са неизбежни. В любовта нищо не е сигурно, а да искаме от нея бдителност е все едно да я превърнем в нещо друго, подобно И, но не и любов. Игра, надиграване, битка, забавление, самодоказване като цяло, но любов-не...Любовта е отдаване. Трудно занимание е тя и затова не мисля, че е толкова често срещана:) нищо, че е я носим в себе си.
Така си мисля след прочетеното. Не разбирам от риболов, но за душевния такъв ти пожелавам да случиш на златната рибка:)!
И благодаря за цитата от Джек Лондон!
|
- Re: Капан от whitetomcat на 15.01.2007 @ 12:01:34
|  |
Начало
ХуЛитери
