автор: petinka

Обади се. Поиска да се срещнем.
Какво ли ще ми кажеш в този час?
Жадуваните думи ли ще чуя
или раздяла ще застане между нас?

Във времето сърцето предусещаше,
а трепета му беше по-различен от преди.
Дали е чувствало със своя нежен ритъм
че от тази среща ще го заболи?

Но по-добре върви! Ще те преглътна
като корав и остър къшей хляб.
Агонията тук е толкова излишна -
с нож прерязвам част от своя свят...

Сърцето ми ще плаче, скрило мъката
дълбоко в моите гърди. Но тръгвай ти!
Туптящо, няма да престане да обича,
от спомена за тебе само ще кърви.

То ще премине през студени, черни нощи,
премръзнало, ще дири друга топлина.
И отново съживено, ще дава и ще получава
любов, която не с теб-с другия ще споделя.