автор: BlackCat
Толкова отдавна... И почти си спомням.
Нещо ме докосна. После отлетя.
Тихичко въздъхна старият часовник,
със стрелки помаха... И тогава спря.
Бързо остарявах. Бавно се завръщах -
а какво ли търсих в старите следи?
Всичко се менеше. И остана същото.
Здраво е сърцето. Свикна да мълчи.
Даже не изрекох името му... Сякаш
пазех го от дума - да не го рани.
Толкова отдавна... Оттогава зная
колко тишината може да боли.