Ти знаеш, че си си виновен. Знаеш, че сгреши, нима искаш да се върнеш ?
Опитваш се да изплашиш вяттъра, който се рови в косите ми, нима ревнуваш ?
Сам, самотен самотата викаш, нима мога да се превърна и аз в самота ?
Гониш хобитата ми и тръгваш с тях, нима искаш да бъда единствена ?
Вплиташ се в мъглата, която ме обгръща, нима няма да ти позволя да ме прегърнеш ?
Затриваш стъпките ми, убиваш другите, нима не допускаш друг до мен ?
Неискрена усмивка пресрещта топлия ти поздрав, нима и аз ще бъда чуждата ?
Следя ръцете ти, усещам те до мен, нима се страхуваш да ти кажа, че те обичам ?
Ти знаеш, че си виновен, харесва ти това... но нима съм твоята вина ?
11.12.2002 г.
на Д.Н.