автор: dubrav

Спомни си за едно човече,
и нека силата да е със тебе.
Такива сме понякога,
претръпнали,
дори от досега със себе си.
Такива,
силни сме понякога,
до безразсъдство смели.
Желаем бури
и препятствия,
земи неовладени.
Такива,
слаби сме понякога.
Сами, цигарени,
посмели,
да питаме за път.
Нанякъде.
И нищо не споделяме.
Нали, все пак,
владеем времето,
часовници превъртаме.
Нали сами,
вървим по пътя си,
дори да сме го бъркали.
И ако нейде,
на кръстовище,
застигне ни света на другия,
дано намерим смелостта
в безкрай
да слеем друмите.