автор: iole

Още е рано сутринта. Над планината лежи онова есенно, приказно спокойствие когато нищо не помръдва и в дълбоката тишина се чува само бумтенето на реката някъде в дола.
Вдишвам с удоволствие острия планински въздух, напоен с мириса на есен. След няколко часа ще напусна планината и ще се завърна в забързания, шумен и оживен град, но искам да запомня и задържа тези вълшебни последни топли мигове преди зимата. Всичко в градината е прибрано, багажът е готов, остават само няколко гроздчета на лозичките. Аз ще ги обера.Тръгвам с купата и докато вървя към тях отново ме обзема старият познат копнеж по нещо забравено, нещо недостигнато, а толкова близко... толкова скъпо...Откъсвам кехлибарените гроздчета и когато понякога вдигна поглед пред очите ми се разливат огнените и ръждиви цветове на гората, пламтящи под лъчите на слънцето, а над тях небето, дълбоко и бездънно - синя необятност. Отивам по пътеката към заграденото място при другите лозички и докато ги обирам се наслаждавам на ведрото спокойствие което ме завладява. И когато сядам под бука на припек, за да се погрея на слънцето което вече грее без да топли, върху жълтите нападали листа аз чувствам една спокойна, тъжна радост. Погледът се рее като птица отсреща, където две бели облачета пълзят над косматия гръб на планината. Тук, сред тези планини дремещи под слънчевите есенни лъчи аз поемам тяхното спокойствие, скръбния, неуловим копнеж, който витае във въздуха и онази тиха, тъжна радост, която прониква във всяко кътче. Искам да задържа още малко този миг - жълтите нападали листа, голите сивокафяви клони, нетоплещото вече слънце. И рунтавото куче, легнало до мен, облегнало черна главичка на белите си лапи, орела , който сякаш плува в острия въздух, крясъка на сойката, литнала към ореха. И тогава, в спокойствието на слънчевия ден от дълбините на гората се надигна познатия вълчи вой. Очаквах да го чуя преди да си тръгна. На сивеещата поляна отсреща излезе грамаден тъмен вълк. Тичаше в тръс леко и бързо. За миг спря - свободен , силен , смел. Пред него сивееха сухите треви, а зад тях пламтяха горите за да се слеят с по - тъмните кафеникави склонове. Някъде далеч , нежновиолетови и ефирни се издигаха стръмните назъбени очертания на върховете. Тази картина ще запазя в спомените си.