автор: rosy88

не е за вярване, как стъпките
в стъпалата нагоре, изглаждат
пауновите мисли за времето, в което
няма да сме, остригали до кожа делника
бе откраднати слънца и танцуване
в азмер седем –осми, на дървото балон
пълен с незаченати бебета
отражения в пастелният фон на ноктите
избягахме, за да се уверим, че е истина, но
ветровете бяха полудели, и се запитах:
щом звездният прах покрие ретината
ще ми стигне ли сън, за да стопя айсберга
преди срещата на мястото изтрито от всички карти
и дали цунамито е по-добрият избор
щом всеки е отговорен за собственото си
щастие, не ми сервирай ордьовър
гладна съм, в кръвта му съм, търся слабото място
за да си построя приказен замък, от микроскопични
камъчета, истории за несбъднати слънца
с юпитеров пръстен, пожелай ми късмет
24 каратов с невиждан диамант, и не е годежен
никой не е прескачал така успешно себе си
от първо на трето, от пето на седмо
Зън-зън-зън!
четири торби цимент право в лявото ти слепоочие
Мразя, когато целувам безсмислици!
За всичко е виновна...
“Ани, обади ми се утре, когато няма да съм тъжна!”